МРАВКАТА

Първият пасаж се намира в глава vi. 6-8:
"Иди при мравката, ленивецо; виж пътищата й и бъди мъдър:
Която, нямайки началник, надзирател или владетел,
Приготвя храната си през лятото и събира житото си през жетвата."

Еврейската Библия превежда пасажа почти по същия начин:
"Иди при мравката, ленивецо; виж пътищата й и бъди мъдър:
Която, нямайки капитан, бейлиф или владетел,
Приготвя хляба си през лятото и събира храната си през жетвата."

Вторият пасаж е от подобен характер:
"Има четири неща, които са малки на земята, но са премъдри.
Мравките са народ не силен, но приготвят храната си през лятото."

Против тези пасажи е възразявано, че мравката е месоядно насекомо и следователно не може да събира храната си по време на жетвата, и че самата природа на тази храна би попречила да бъде съхранявана. Възразяващите смятали, че свещеникът е бил заблуден от външния вид и е взел белия пашкул на мравешките какавиди (популярно наричани мравешки яйца сред нас) за зърна царевица, които те съхранявали за бъдеща употреба.

Тези, които заели другата страна на въпроса, отговорили, че:

1. Първо, е необходимо да се уверим в реалния превод на думата, която е преведена като "мравка" в Оторизираната версия;

2. Второ, мравките в топла страна като Палестина може да имат различни навици от тези, които обитават сравнително студения и променлив климат на Англия.

Що се отнася до първата точка, няма съмнение, че преводът е правилен и че думата nemâlah е коректно преведена като "мравка." Еврейската Библия използва думата "мравка" и не добавя знака на съмнение. Буксторф в своя "Еврейски лексикон" я превежда като formica и я извежда от корен, който означава "да яде," защото тя яде семената, които пренася в жилището си. Лексикографът тук намеква за вярването, че когато мравката носи зърно царевица в дома си, тя отхапва зародиша, за да предотврати поникването му.

В Палестина мравките са изобилни и видовете са доста многобройни. Сред тях се срещат някои видове, които наистина пренасят семена в подземните си домове; и ако запасите им бъдат намокрени от силните дъждове, които понякога се изливат в тази страна, ги изнасят на външния въздух, веднага щом времето се проясни, и ги сушат на слънце.

Следователно, авторът на Притчи е бил напълно прав, когато е намекнал за растителните запаси в гнездото, и само е казал истината, когато е написал за мравката, че е изключително мъдра. Всеки, който иска да провери истинността на думите му, може лесно да го направи, като наблюдава първото мравешко гнездо, което намери, като видът на мравката не е от голямо значение. Гнездата на Горската мравка са може би най-подходящи за изследване, отчасти защото насекомото и жилището му са сравнително големи, и второ, защото толкова много от работата се извършва над земята.

Селскостопанската мравка

Най-удивителната мравка в света е тази, която досега е известна само в някои части на Америка. Научното й име е Atta malefaciens, и е била наричана с различни популярни имена, като Мравка, правеща могили и Селскостопанска мравка поради навиците си, и Жиляща мравка поради остротата на отровата си. Тази характеристика й е спечелила научното име malefaciens, или злодейска.

Навиците на тази мравка са били изучавани в Тексас от д-р Линсеум в продължение на дванадесет години, и резултатът от неговите изследвания е бил съобщен на Линеевото общество от г-н Ч. Дарвин. Неговият абстракт от наблюденията на д-р Линсеум може да бъде намерен в "Журнал на Линеевото общество," том vi, № 21, страница 29. Това е толкова необикновен разказ, че трябва да бъде даден със собствените думи на разказвача:

"Следното е само абстракт от съобщението на д-р Линсеум, съдържащ само това, което изглежда най-забележително и ново в него по отношение на наблюденията.

Видът, който нарекох 'Селскостопанска,' е голяма кафеникава мравка. Тя обитава това, което може да се нарече настлани градове, и подобно на пестелив, трудолюбив, предвидлив фермер, прави подходящи и навременни приготовления за сменящите се сезони. Накратко, тя е надарена с умение, изобретателност и неуморимо търпение, достатъчни, за да й позволят успешно да се справя с различните трудности, с които може да се сблъска в борбата за живот.

Когато избере място за своето обиталище, ако е на обикновена суха земя, тя пробива дупка, около която повдига повърхността на три и понякога на шест инча, образувайки ниска кръгла могила с много лек наклон от центъра към външния край, който средно е на три или четири фута от входа. Но ако местоположението е избрано на ниска, равна, мокра земя, подложена на наводнения, макар че земята може да е напълно суха по време, когато мравката започва да работи, тя въпреки това издига могилата във формата на доста остър конус до височина от петнадесет до двадесет инча или повече, и прави входа близо до върха. Около могилата във всеки случай мравката разчиства земята от всички пречки, изравнява и заглажда повърхността на разстояние от три или четири фута от портата на града, придавайки на пространството вид на красива настилка, каквато наистина е.

В рамките на тази настлана площ не се позволява да расте нито едно стъбло от каквото и да е зелено нещо, освен един вид зърненоносеща трева. След като е засадила тази култура в кръг около и на два или три фута от центъра на могилата, насекомото я отглежда и култивира с постоянна грижа, изрязвайки всички други треви и плевели, които могат да поникнат сред нея и навсякъде извън кръга на фермата до разстояние от още един или два фута.

Култивираната трева расте буйно и дава тежка реколта от малки, бели, кремъчни семена, които под микроскоп много приличат на обикновен ориз. Когато узрее, тя се прибира внимателно и се пренася от работниците, плява и всичко, в клетките на житницата, където се отделя от плявата и се опакова. Плявата се изнася и се изхвърля извън границите на настланата площ.

По време на продължително влажно време понякога се случва запасите от провизии да се овлажнят и да са предразположени да покълнат и да се развалят. В такъв случай, в първия хубав ден мравките изнасят влажните и повредени зърна и ги излагат на слънце, докато изсъхнат, след което ги връщат и опаковат всички здрави семена, оставяйки тези, които са покълнали, да се развалят.

В прасковена градина недалеч от къщата ми има значително възвишение, на което има обширно легло от скала. В пясъчните легла, покриващи части от тази скала, има прекрасни градове на Селскостопанските мравки, очевидно много древни. Моите наблюдения върху техните маниери и обичаи са били ограничени до последните дванадесет години, през което време заграждението около овощната градина е попречило на добитъка да се доближи до фермите на мравките. Градовете, които са извън заграждението, както и тези, защитени в него, по време на подходящия сезон, неизменно са засадени с мравешкия ориз. Реколтата може да се види как пониква в кръга около 1-ви ноември всяка година.

В последните години, обаче, тъй като броят на фермите и добитъка значително се е увеличил, и последните изяждат тревата много по-близо до земята, отколкото преди, като по този начин пречат на узряването на семената, забелязвам, че Селскостопанската мравка поставя своите градове по междуредията на полетата, пътеките в градините, вътре около портите и т.н., където могат да култивират фермите си без да бъдат обезпокоявани от добитъка.

Не може да има съмнение във факта, че посоченият по-горе вид зърненоносеща трева е умишлено засаден. По начин, подобен на този на фермера, земята, върху която расте, е внимателно лишена от всички други треви и плевели по време на растежа й. Когато узрее, зърното се прибира, сухите стъбла се изрязват и изнасят, а настланата площ се оставя свободна до следващата есен, когато същият 'мравешки ориз' се появява отново в същия кръг и получава същото селскостопанско внимание, каквото е било отделено на предишната реколта; и така година след година, както знам, че е случаят във всички ситуации, където селищата на мравките са защитени от тревопасни животни."

Във второ писмо, д-р Линсеум, в отговор на запитване от г-н Дарвин дали смята, че мравките засаждат семена за следващата реколта, казва:

"Нямам и най-малко съмнение в това. И моите заключения не са били достигнати от прибързани или небрежни наблюдения, нито от виждането на мравките да правят нещо, което малко прилича на това, и след това да се досещам за резултатите. През всички сезони съм наблюдавал същите мравешки градове през последните дванадесет години и знам, че това, което съм заявил в предишното си писмо, е вярно. Посетих същите градове вчера и намерих реколтата от мравешки ориз да расте прекрасно, като също така показва признаци на висока култивация, и нито едно стъбло от какъвто и да е друг вид трева или плевел не се виждаше на разстояние от дванадесет инча от кръговия ред на мравешкия ориз."

Икономическите навици на това удивително насекомо далеч надхвърлят всичко, което Соломон е написал за мравката, и не е прекалено да се каже, че ако някой от библейските писатели се бе осмелил да говори за мравка, която не само съхранява запаси от зърно, но наистина подготвя почвата за реколтата, засажда семената, поддържа земята свободна от плевели и накрая прибира реколтата, твърдението би било напълно невярвано и достоверността не само на този конкретен писател, но и на останалата част от Писанието би била сериозно застрашена. Всички знаем, че твърдението на Соломон относно мравката е дало един от стандартните аргументи срещу истинността на Писанието; и ето че тук имаме неговите твърдения не само потвърдени до буквата от тези, които са посетили Палестина с изричната цел да изследват нейната зоология, но и далеч надминати от наблюденията на един учен, който е наблюдавал насекомите в продължение на години. Една от мравките на Палестина, показана на страница 621, принадлежи към същия род като Селскостопанската мравка.

Заключение

Както може да се заключи от горното описание, навиците на мравките се различават значително в зависимост от техния вид и климата, в който живеят. Всички обаче са удивителни създания; и независимо дали гледаме на тяхната разнообразна архитектура, начина им на набавяне на храна, системата на улавяне на роби, приета от някои, "доенето" на листни въшки, практикувано от други, техния удивителен начин на общуване помежду си и тяхната съвършена система на дисциплина, ние чувстваме колко верни са били думите на царствения естествоизпитател, че мравките са "малки на земята, но са изключително мъдри."